Леко нацупена и все толкова уютна Мандричка. Вторият ден, когато се отчумери, вече нямах батерия, за да снимам, но Танчушата успя :)
По случай честванията на Пухините дни, няколко провинциалисти се озоваха в София.
Честванията не са официално документиране, поне от мен, аз само ядох, пих и се веселих, но голямата ни растяща и нестарееща столица предлага възможности за снимки, естествено подпомогната от циганското лято и есенни палитри.
Цветно и малко начумерено неделно бягство в есенните Родопите.
Още за събитиeто тук
Много камъни, много хора, ама наистина много хора, много зор, но и много красота.
За 3 път и пак не ми стига, и пак не ми се тръгва, и пак всичко е по-по-най.
И независимо, че е август, а хората са много, ние си имахме собствена гора с огромно място за огън, луди съседи, нетрезви приятели...Всичко си е в пълен анасон с лятото.
Плаж, мента и тълпи от посрещаши първия за юли изгрев...