Безобидната дневна разходка се превърна в невероятно приключение.. За пръв път бяхме тръгнали да търсим нещо (ферма), което, както разбрахме в последствие, се оказа, че не съществува. Намерихме нещо друго (като ферма) - за късмет, което ни спаси от дъжда и студа... Благодарности на хората в Балкана, които ни приютиха, нагостиха и даже транспортираха в дъжда обратно към Мугла... Повече подробности от ik0:)
и този път беше пълно, направо фрашкано с "хора, музика и неща" :)
след три дни на айляк на стойките, се върнахме екстремално (за справка - пътя пампорово - а-град - го взехме за 1 час...), за да се присъединим към останалата част от компанията.. следваше въргаляне по поляни, опъване на палатки, пиене на ракия, мастика, пЕра, банана и т.н., слане и скоропостижно събиране на лагера, поради предстоящата буря. а вечерта - ядохме и пихме като велики боляри - в бойково:)
Александър беше споменал, че чичо Гошо живее в Стойките, та откакто имам таз информация, на няколко пъти съм го питала дали ще ме заведе .. някой ден... и ето, че отидохме. Хванахме маршрутка от централна гара Пловдив до Пампорово. От там ни взеха и бам! в балкана;) както каза Виолета (която е прекарала част от детството си там) - направо се пренасяш в друг свят.. Уникално спокойствие, красота, тишина и чистота... трябва да отидем всички заедно, може и на палатки, но трябва задължително да има куче с нас, защото горските животни (видяхме 4 сърнички!!) слизат току до къщите...