Между другите ми занимания гледах да щракна и някой неща. Хванах и ноща на музейте, та и от там има снимки. Иначе Париж не е толкова цветен като Барселона, но си има своите изненадващи малки спотаени кътчета, които те изненадват, точно когато най-малко очакваш. Милиони туристи, влюбени, лудница и забързани хора си съжителстват едновременно с тихи спокойни кварталчета със собствена атмосфера. Трябва да се пошляеш безцелно няколко часа, за да може да усетиш всичко това.
Ето снимчици от тържествеите чествания по случай Динения рожден ден. Това е заключителната им част, състояла се у Кольо Мариновината къща на Йони.
Едно много приятно бягстви в Карлово. Един от първите пролетни дни, в които якетата бяха носени в ръка. Габи беше неотлъчно до Таня :), астралките бяха навсякъде...или Ицо ни правеше номера и постояно местеше неговата...все още за мен си е загатка. Водопада Сучурум, или също известен като Карловския водопад не беше много пълноводен, но пак си беше красив.
Беше отдавна, ама беше хубаво. Браво на Ицо на баща му, който го светна в последния момент, че същчествува такова нещо като "Празник на фасула" в село Смилян. Ние докато стигнем по лакатушищете се питъща до там празника беше почти свършил. Е но успяхме да хапнем фантастична бобена чорба, напълно безплатно и да си поръчаме още вкусотии (панирани бобчета и клин??), които изчезваха почти веднага след сервирането си. Лами са тез гражданя, лапат като невидели.